Всеки тиган след закупуване е подготвен за работа. Достатъчно е да измиете тигана от фабричната смазка, нанесена за транспортиране и да го обработите с тънък слой растително масло. Други изискват калциниране – термична обработка при висока температура. Без това тяхната повърхност просто няма да абсорбира масления слой и няма да придобие незалепващи свойства.
Не мийте чугун в съдомиялна машина. Материалът е крехък, може да се напука и може да ръждясва от контакт с агресивни битови химикали. Тиганът се подсушава, слага се на огън, напълва се с 3 см сол и се загрява около 30 минути. Порите на материала се отварят, солта се излива, след което чугунът се обработва с масло.
Алуминиев тиган без покритие се приготвя по същия начин. Благодарение на образуването на тънък оксиден филм на повърхността, материалът не ръждясва. Но неговата висока реактивност насърчава натрупването на бактерии. Напълнете тиган до половината с вода и добавете лимонов сок. Тази смес се довежда до кипене, оставя се да ври 20 минути. След като течността се отцеди, съдът се измива и подсушава. Както при чугуна, алуминият се калцинира със сол и след това се смазва с масло.
Стоманеният тиган гори само от неправилна употреба и не може да бъде обвинен в склонност към ръжда. След покупката се погрижете за правилната подготовка на стоманата за работа. Това не е трудно. Изплакнете тигана под течаща вода с капка мек почистващ гел. Поставете на котлона, включете на среден огън. Когато цялата фабрична грес се изпари от повърхността, смажете с масло.
Емайлиран чугунен тиган също не трябва да се калцинира, а само да се затопли. Измийте тигана, подсушете и го загрейте с масло.
Тиганът с незалепващо покритие може безопасно да се нарече най-лесният за подготвяне. След измиване се загрява до около 200 градуса и се намазва с масло. Между другото, тиганите се калцинират не само със сол и топлина.
С какво олио да пържим и защо
Всеки вид масло има свой собствен състав и точка на дим. Температурата при която пуши маслото се вижда. Важно е да знаете, че за пържене са подходящи масла с висока точка на димене. Откъде изобщо идва? При нагряване съдържащите се в продуктите захари и аминокиселини реагират. Например мазнините (включително тези в маслото) се превръщат в алдехиди. Първоначално дава приятен аромат, но при прегряване – дим и дори сажди.
1. Слънчогледово масло. Има два вида – рафинирана (рафинирана) и нерафинирана (нерафинирана). Последният има забележима мазна миризма. Не се препоръчва да се пържи върху него. Съдържа много органични вещества, които се разрушават от температурата. Започва да пуши при около 107 градуса, докато рафинира едва при 227. Именно той е идеален за пържене.
2. Масло. Съдържа много наситени мазнини (около 70%). Точката му на дим е 150 градуса, но не става за пържене. Изгарящите протеини миришат неприятно, а самото масло бързо потъмнява.
3. Зехтин. В света титлата най-полезен е приписана на него, но това важи за салатите. Само една разновидност е подходяща за пържене – Зехтинът и неговият рафиниран подвид Зехтин (Рафиниран). Това е комбинация от необработени или студено пресовани масла. Съставът е лош, миризмата не е ярка, но точката на дим е от 160 до 210 градуса.
